Топлоизолирането на сградите у нас вече не е новост. Повече от десет години то се практикува главно при новото строителство, а напоследък все повече и при санирането на стари сгради. Прилагането му подобрява комфорта в жилищата, спомага за по-доброто опазване на околната среда, като същевременно спестява и средства за отопление.

Наред с това трябва да отбележим, че крайният потребител все още не разбира съвсем точно изключително важния смисъл на тази мярка, а от друга страна, не е запознат с технологията и изискванията при полагане на интегрираните топлоизолационни системи. Много фирми използват недостатъчната информираност на хората, прилагат дъмпингови цени и изпълняват лошо топлоизолациите с некачествени или неподходящи, но евтини материали. Другият проблем произтича от пропуски на проектантите (архитекти, топлотехници) и строителите, които залагат в проекта и изпълняват фасадата с неподходящи топлоизолационни продукти. Такъв е случаят с използването на топлоизолационни плочи от екструдиран полистирен (XPS) при изолиране на фасадата отвън. Тези плочи имат много висока якост на натиск и добър (разбираме – нисък) коефициент на топлопроводимост (λ = 0,030–0,036 W/mK). Ето защо е лесно да бъде убеден клиентът, че те са най-подходящите – основата ще се запази здрава, а топлоизолационните характеристики са най-добрите.

Плочите от експандиран полистирен (EPS) имат коефициент на топлопроводимост (λ) в границите 0,031–0,040 W/mK, т.е. само с около 3–6 % по-висок. Якостните им качества могат да бъдат твърде различни, в зависимост от плътността на материала: от много меки и крехки (ρ = 10 kg/m3), до твърди и здрави (ρ = 30 kg/m3).

Дотук обаче не коментирахме още едно много важно свойство, което трябва да притежава топлоизолационният материал, когато се използва по външната фасада. Това е паропроводимостта му (или дифузията на водни пари). Докато EPS плочите пропускат относително лесно водните пари през себе си, то плочите XPS са практически паронепропускливи. За да определим колко и по какъв начин тази характеристика на материала влияе върху качествата на системата, следва да изясним що е конденз и как се получава.

Кондензът е явлението на втечняване на водните пари. Водните пари са разпръснати във въздуха и количеството им се характеризира с т.нар. относителна влажност на въздуха (Rh). Този коефициент представлява отношението на разтворените във въздуха водни пари към максималното количество водни пари, които могат да бъдат разтворени във въздуха при дадена температура. Когато въздухът, съдържащ някакво количество водни пари, се охлади до определена температура, наречена температура на оросяване, една част от разтворените в него водни пари се втечнява и се образува конденз. Конденз се получава и когато количеството на водните пари в единица обем въздух и при дадена температура се повишава и надхвърли граничната стойност, която този обем може да поддържа разтворени в себе си при тази температура.

След като изяснихме механизма за получаване на конденз, нека обясним какви последствия за системата може да има, когато използваните топлоизолационни плочи са от екструдиран пенополистирен (XPS). Образувалите се в помещенията водни пари се стремят да напуснат сградата, тъй като са съставен елемент на въздуха, придвижващ се от участъците с по-висока (вътрешната) температура към тези (на околната среда), където температурата е по-ниска. Преминавайки през конструктивните елементи на стената (тухли, бетон, мазилки), които са със сравнително висок коефициент на дифузия, те достигат до плочата от XPS, за която отбелязахме, че практически не ги пропуска. Концентрацията им нараства, достига гранична стойност, след която настъпва конденз върху XPS плочите. В продължителен период от време кондензиралата вода поддържа пространството между плочите и стената мокро, което води до развитие на мухъл и плесен и до евентуалното отлепяне на плочите от стената.

Ето защо, съгласно действащите европейски норми (виж Ръководството за издаване на европейски технически одобрения за интегрирани топлоизолационни системи с мазилково крайно покритие – ETAG 004), както и съгласно местните норми на редица европейски държави, фасадната топлоизолация трябва да бъде изпълнена с такива материали, които да гарантират паропропускливостта на системата.

Проверката за дифузионните свойства по ETAG 004 се прави за цялата система (включваща всички участващи в нея материали). За да се удовлетворят изискванията е необходимо използването на фасаден експандиран полистирен EPS-F. Отличителните характеристики на точно този тип материал се изразяват в следното:
1) сравнително добър (нисък) коефициент на топлопроводимост в границите 0,031–0,040 W/mK;
2) обемно тегло в границите 15–18 kg/m3;
3) добра паропропускливост (коефициент на съпротивление срещу дифузия μ ≤ 60). Изборът на точно този тип плочи гарантира достатъчна механична якост на материала и добри дифузионни свойства по отношение на водните пари, при практически същия коефициент на топлопроводност, какъвто е този на XPS плочите.

Способстващи топлоизолирането на сградата, фасадните плочи изпълняват и шумозащитни функции, като значително редуцират шума в сградата, предизвикан от външни източници.